Заха Хадид – жената, която построи мечтите си

Заха Хадид (Dame Zaha Hadid) е родена през 1950 г. в град Багдад, Ирак. До внезапната си смърт през 2016 г.,тя твори неуморно, осъществявайки смели архитектурни проекти по целия свят. Признанието не закъснява – през 2004 г. Хадид става първата жена, удостоена с престижната архитектурна награда Pritzker.

Началото на една забележителна кариера

Заха Хадид се увлича по архитектурата още от ранна детска връзка. Конкретен повод за нейното увлечение става една изложба на Франк Лойд Райт, която посещава заедно с родителите си. Тогава тя е едва на шестгодишна възраст. 

Красивата, девствена природа на Ирак също провокира въображението на Заха в тази насока. В интервю тя споделя:

„Невероятното преливане между пясъка, водата, дивия живот, които сякаш се сливаха със сградите и хората..Предполагам, че част от това, което се опитвам да правя като архитект, е да уловя този вид непрекъснатост и взаимопроникване в един градски пейзаж.”  

Безспорно тези детски спомени повлияват на зрялото творчество на Заха Хадид като архитект. 

Тя започва обучението си в Американския университет в Бейрут, Ливан като получава бакалавърска степен по математика. Тази част от биографията й не е без значение за формирането й като архитект, защото както тя самата отбелязва:  

“Има връзка между математическата логика и идеята за концептуалност в архитектурата и абстракцията. Геометрията има огромна връзка с архитектурата”.

През 1972 г. Заха Хадид заминава за Лондон, за да учи в Архитектурната асоциация – основен център на прогресивна архитектурна мисъл през 70-те години на ХХ век. Там тя се запознава с архитектите Елиа Зенгелис и Рем Колхас, с които ще си сътрудничи като партньор в Office of Metropolitan Architecture. 

След завършването си, Хадид става преподавател към Архитектурната Асоциация, като междувременно поема и катедрата на Кендзо Танге във Висшето училище за дизайн в Харвардският Университет. Работи като гост преподавател в Илинойс, Охайо, Чикаго, Ню Йорк и много други градове по целия свят.

През 1979 г. Хадид основава собствена фирма, базирана в Лондон – Zaha Hadid Architects (ZHA).

Едва четири години по-късно, Заха Хадид получава за пръв път международно признание с участието си в конкурса за “The Peak” – център за отдих и развлечения в Хонконг. Нейният дизайн за изграждане на „хоризонтален небостъргач“, който се движи по динамичен диагонал надолу по склона, за първи път показва публично нейната естетика, вдъхновена от Казимир Малевич и супрематистите. 

Този фрагментарен стил я приобщава към архитектите, известни като „деконструктивисти“ – класификация, водеща началото си от забележителната изложба „Деконструктивистка архитектура“ от 1988 г., проведена в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк.

Дизайнът на Хадид за центъра “The Peak” никога не е бил реализиран, нито повечето от другите й радикални проекти от 80-те и началото на 90-те години, включително Kurfürstendamm (1986) в Берлин, Центърът за изкуства и медии в Дюселдорф (1992–93) и  Cardiff Bay Opera House (1994) в Уелс. 

След неуспешната реализация на тези смели проекти, тя добива славата на „архитект на хартия“, което означава, че нейните дизайни са твърде авангардни, за да излязат извън етапа на скициране и всъщност да бъдат изградени. 

Това впечатление за нея се засилва, когато красиво изработените й дизайни – често под формата на изящни цветни картини – са изложени като произведения на изкуството в големи световни музеи.

Първите мащабни проекти

Първият голям реализиран проект на Заха Хадид е Пожарната станция Витра (1989–93) във Вайл ам Райн, Германия. Съставена от поредица от силно наклонени равнини, структурата на сградата прилича на птица в полет. Останалите осъществени архитектурни творби от този период включват жилищен проект за IBA Housing (1989–93) в Берлин, изложбеното пространство на Mind Zone (1999) в Millennium Dome в Гринуич, Лондон и изложбеното пространство Land Formation One (1997–99) ) във Вайл ам Рейн. Във всички тези проекти, тя демонстрира интереса си към създаването на взаимосвързани пространства и динамични скулптурни форми в архитектурата.

Дълги години Заха Хадид и нейното собствено архитектурно студио се занимават с малки проекти, докато под нейно ръководство през 2003 г. не се появява една от най-мащабните сгради в съвременната архитектура – Музеят на съвременното изкуство (Rosenthal Center for Contemporary Art) в Синсинати, Охайо. 

Центърът с площ от 7 900 квадратни метра е първият американски музей, проектиран от жена. Сградата, която е обърната към улицата, има полупрозрачна стъклена фасада, която приканва минувачите да разгледат музея и по този начин се противопоставя на традиционната представа за музея като неприветливо и отчуждено пространство. Концепцията на Хадид е да създаде градски център, който приветства хората в музея.

По това време Заха Хадид реализира още два свои респектиращи проекта – сградата на BMW в Лайпциг и музея “Ордрупгаард” в Копенхаген, Дания.

Признанието не закъснява

Признанието не закъснява и през 2004 г. Хадид става първата жена – носител на най-престижната награда в областта на архитектурата: наградата “Прицкер”(на английски: Pritzker).

Творчеството на Заха Хадид обхваща всички сфери на дизайна – от градският пейзаж до отделни продукти, част от интериора и проектирането на мебели. Все пак тя добива най-голяма известност със своите архитектурни проекти. Днес нейният почерк може да се види в над 100 проекта по целия свят, по-известни, от които са: Музея за съвременно изкуство “The MAXXI: National Museum of 21st Century Art” в Рим, станциите за ски скокове в Австрия, трамвайната спирка в Страсбург, интериорът на хотел „Пуерта Америка” в Мадрид, Научният център “Феено” във Волфсбург и много други. 

Архитектурното бюро на Хадид се помещава в Лондон и екипът му се състои от около 200 архитекти, сред които много чужденци, включително българи.

Архитектурата на Заха Хадид е архитектура на флуидност, напластяване и ефирност. Въпреки очевидният опит за бягство от гравитацията, като основен физичен закон, нейното творчество активно черпи от структурообразуването на природните форми.

“Изследванията върху природните форми и системи – казва Хадид – пренасят органична лекота в работата ни. Всяка сграда е изначално замислена и проектирана с използването на система за природна организация и растеж.”

Пресъздаването на природните структури и форми в съчетание с бягството от природните закони – всичко това предполага и използването на високотехнологични нововъведения. Иновациите в строителните материали и техники също способстват радикалното преосмисляне на схващанията за форма и пространство. От една страна новите технологии превръщат архитектурните проекти в реалност, а от друга страна – инвенциите в областта на архитектурата предполагат напредъка на технологиите.  

Един от вдъхновителите, способствали появата на стила „Заха Хадид” е Оскар Ниймайер. За неговото влияние върху своето творчество, Хадид казва:

“Работата му ме вдъхнови и окуражи да предприема собствените си архитектурни търсения, като продължа стремежа му към пълна флуидност на всички нива.”  

Усложненото, деформирано пространство, отклоняващо се от вертикалата и успоредността  създават впечатление за неустойчивост, интуитивност, спонтанност в архитектурата на Заха Хадид. Всички тези характеристики са и предизвикателства към архитектурата на правия ъгъл, към установените закономерности в архитектурното формообразуване, към архитектурните принципи на Корбюзие и Баухаус . 

Творчеството на Заха Хадид не е бунт срещу традицията, тя е разширяване на границите на архитектурата. В тази връзка на церемонията по повод удостояването на Заха Хадид с престижната награда „Прицкер”, световноизвестният архитектурен критик Ейда Луис Хъкстъбъл казва:

„Фрагментарната геометрия и флуидната мобилност на Хадид са нещо повече от абстрактна динамична красота; те са творчество , което изследва и изразява света, в който живеем”.

А самата Хадид обобщава своята работа така:

„Ние конструираме сгради, представляващи оригинален опит, някаква странност и новост, която може да се сравни с изживяването, което изпитваш, когато отидеш в нова страна.”

Днес делото на Заха Хадид продължава

Творчеството на Заха Хадид бе представено в мащабни ретроспективни изложби в Нюйоркския музей Соломон Р. Гугенхайм (Solomon R. Guggenheim Museum) през 2006 г. и в Лондонския музей на дизайна (London’s Design Museum) през 2007 г.

През месец юни тази година Музея за модерно изкуство (МАМ) в Шанхай, Китай представи една изключително интересна изложба, която показа творби от последните 40 години на архитектурно студио Zaha Hadid Architects. 

Изложбата разглежда развитието на работата на студиото от 1982 г. до днес и представя проекти, които в момента се реализират на шест континента и такива, които са били награждавани през годините. 

Експозицията акцентира върху новаторските изследователски и архитектурни подходи на Zaha Hadid Architects – технологичните иновации, възприети от компанията, които оформят начина, по който студиото проектира и създава всяка изградена от тях сграда.

Автор: Кристина Камбарева

info@te3s.org

Четете още:

Опаковането на Триумфалната Арка в Париж – още една мечта на Кристо се сбъдна

Бохо – шик, стилът обичащ свободата