Критиците определят Франк Гери като един от най-важните архитекти на съвременността. Безспорно, той е най-известният жив архитект и притежава уникален стил на работа, който е много трудно да бъде категоризиран.
Въпреки че по-ранната му работа се корени в модернизма, по-късните му проекти съзнателно отхвърлят модернистичните теории. Експериментирайки с набор от различни материали – от евтини артикули за масово производство до титан от космическата ера, неговите сгради са забавни и изненадващи, но и функционални.
По време на ранната си кариера, Гери работи в международния стил, установен от Баухаус и френският архитект визионер – Льо Корбюзие, но все повече го привличат авангардните общности, възникващи в Калифорния през 60-те и 70-те години на ХХ век.
„Мисля, че размиването на границите между изкуството и архитектурата трябва да се случи“, казва той.
Материалите са от изключително значение в творчеството на архитекта. Франк Гери започва да изгражда мебели от велпапе и използва груби промишлени материали като тел и огради от алуминий, за да създаде по-изразителни елементи в своята архитектурна работа. Нарастващата игривост на стила му води до дизайна на най-емблематичната му сграда – Музея Гугенхайм в Билбао (1997 г.), чиито широки извивки от титан отразяват в най-пълна степен неговия стил на работа и философията му.
През дългата си творческа кариера Франк Гери е проектира редица емблематични сгради по цял свят, включително „Танцуващата къща“ в Прага, Концертната зала на Уолт Дисни в Лос Анджелис и Биомузея в Панама Сити. Всички тези сгради сами по себе си са се превърнали в световноизвестни забележителности, привличайки посетители от всички краища на планетата. Неговият стил продължава да се развива до ден днешен и той все още е активен в архитектурния дизайн, създавайки смели свидетелства за собствената си новаторска визия.
Франк Гери е основопложник на различни тенденции в архитектурата. Част от неговите нововъведения в рамките на собствения му архитектурен стил са следните:
- Гери черпи голяма част от своето вдъхновение, както съвременното, така и класическото изкуство. Той третира всеки нов проект като “скулптурен обект” и е особено известен със своите асиметрични дизайни, които наподобяват формите на Константин Бранкузи или Хенри Мур, но в много по-големи мащаби. Въздействието на кубизма и работата на Пабло Пикасо и Джорджо Моранди също е очевидно в много от неговите геометризирани творби.
- Всички проекти на Франк Гери са обединени от усещането за движение. Той вгражда движение директно в своята архитектура, така че проектите му да текат, извиват се, огъват се и мачкат се по нови и неочаквани начини, подкопавайки традиционните строителни норми.
- Гери е пионер в 3D компютърното моделиране като архитектурен инструмент. Той го използва за трансформиране на скицирани концепции в действителни сгради и това му позволява да създава все по-експериментални форми, особено в по-късните му сгради от „намачкана хартия“.
Начална снимка на статията: Flickr
5 ОТ НАЙ-ЕМБЛЕМАТИЧНИТЕ МУЗЕИ НА ФРАНК ГЕРИ
Музеят на дизайна Vitra – Вайл ам Рейн, Германия (1989)
Vitra Design Museum е международен музей за дизайн във Вайл ам Рейн, Германия. Със своята скулптурна форма, съставена от взаимосвързани извити обеми, музеят се счита за един от шедьоврите на Франк Гери.
Музеят на дизайна Vitra, основан от Ролф Фелбаум през 1989 г., притежава една от най-големите колекции от мебели в света и е една от групата сгради, проектирани от забележителни архитекти, включително Тадао Андо, Алваро Сиза и Заха Хадид, които съставляват Vitra Campus.
Музеят е първата европейска поръчка на Гери, проектирана в сътрудничество с немския архитект Гюнтер Пфайфер. Той дължи своята иновативност не само на архитектите, но и на желанието на клиента, който търси изразителен и амбициозен дизайн. Построен с бяла мазилка и цинк, музеят има както ъглови, така и извити елементи и изглежда като препратка към близката сграда – Notre Dame du Haut на Льо Корбюзие. Сградата на Гери съчетава индустриалната архитектура с модерното изкуство и е символ на прехода на архитекта от дребномащабни деконструктивистки проекти към по-късни, по-мащабни произведения като концертната зала на Уолт Дисни.
Танцуващата къща в Прага, Чехия (1996)
Танцуващата къща, по-официално наричана Nationale Nederlanden Building (на името на холандската застрахователна компания, която финансира изграждането й), е съвместна работа между Франк Гери и хърватско-чешкия архитект Владо Милунич. Двамата архитекти развиват концепцията на Милунич за сграда в две части – една статична и една динамична. Сградата е изградена като символ на прехода на Чехословакия от комунистически режим към парламентарна демокрация.
Посетителите на Прага обаче най-често я оприличават на две танцуващи фигури. Сградата понякога е наричана Фред и Джинджър – имената на холивудските танцьори Фред Астер и Джинджър Роджърс. Въпреки че, Гери иска да обезсърчи връзката с Холивуд, която смята за кич, сравнението остава.
Двете части на Танцуващата къща се поддържат от колони, които спомагат за антропоморфизирането на люлеещите се форми. Стъклената кула (Джинджър) се стеснява в “талията” и изглежда, че се опира на бетонния си аналог (Фред). Последният е покрит с усукана метална конструкция, която някои са нарекли Медуза. Вътрешните пространства, както и външната форма, са асиметрични.
Районът, в който се намира сградата е до река Влатава, на площад от сгради в стил барок, готика и сецесион, с които Прага е добре известна. Въпреки някои спорове около нарушаването на историческия характер на района, тази сграда се превръща в една от най-известните модерни сгради в Прага.
Музеят Гугенхайм – Билбао, Испания (1997)
Guggenheim Bilbao често се смята за най-известната сграда на Гери, разположена по поречието на река Nervión в стария индустриален център на града. Клиентът, директорът на Фондация Соломон Р. Гугенхайм – Томас Кренс, насърчава Гери да създаде иновативен дизайн, допълващ колекцията от съвременно изкуство, която се помещава вътре.
Проектиран с помощта на пионерски софтуер за 3D моделиране, Guggenheim Bilbao се състои от група от взаимосвързани обеми от камък, стъкло и титанова стомана. Случайното подреждане на изпъкнали форми върху екстериора на сградата дава много различен ефект, когато се гледа от различни ъгли, но те опровергават организацията вътре. Вътре различни галерийни пространства с неправилна форма (които могат да поберат различни произведения на изкуството, включително такива с монументален мащаб) са подредени около атриум, който е изпълнен с естествена светлина и предлага живописна гледка към околните хълмове и устие. Архитектът каза за геометрията на сградата: „случайността на кривите е предназначена да улавя светлината“.
Металната облицовка препраща към индустриалното минало на града, като същевременно напомня за морските кораби, които транспортират стоки до и от пристанището.
Музеят Гугенхайм Билбао на Франк Гери не само променя начина, по който архитектите и хората мислят за музеите, но също така дава тласък на икономиката на Билбао със своя изумителен успех. Всъщност феноменът на трансформацията на града след изграждането на сградата стана нарицателно име и сега се нарича „Ефектът Билбао“.
Музей на фондация Луи Вюитон в Париж, Франция (2006)
Франк Гери успешно се справя и с предизвикателството да проектира музея на Фондация Louis Vuitton. Това е институция, която осезаемо изразява ангажимента си към изкуството и културата чрез архитектурата на 21-ви век.
Сградата е съвкупност от бели блокове (известни като „айсбергите“), облечени в панели от подсилен с влакна бетон и заобиколени от дванадесет огромни стъклени „платна“, поддържани от дървени греди. Платната придават на музея прозрачност и усещане за движение, докато модулният дизайн на аудиторията го прави идеално място за нови преживявания и артистични срещи.
Чрез тази впечатляваща сграда, фондация Louis Vuitton отваря нова вълнуваща страница в културната карта на град Париж.
Концертна зала на Уолт Дисни в Лос Анджелис, САЩ (2003)
Концертната зала Уолт Дисни е четвъртата зала в музикалния център на Лос Анджелис. Наречена в чест на известния аниматор и филмов продуцент Уолт Дисни, сградата е построен със средства, дарени от неговата вдовица. Франк Гери е назначен за архитект на проекта чрез конкурс с предложение, което комбинира дизайна на сградата и външното пространство около нея.
Залата споделя много прилики с Guggenheim Bilbao, която я предшества. Замислен през 1991 г., проектът е изправен пред значителни политически и управленски пречки през първите три години. И двете сгради датират от период, през който Гери изследва нови форми, които могат да бъдат създадени с помощта на софтуер за 3D моделиране. Като такива, те имат общ амбициозен и плавен дизайн, разработен първо в скици със свободна ръка и след това преработени на компютър.
Докато някои сравняват формата на концертната зала Walt Disney с платна на лодка, други смятат, че сградата символизира музикалното движение или движението на града, тъй като извитите й форми отразяват светлината по различен начин в различните часове на деня. Първоначално сградата е трябвало да има каменна облицовка, а след това са избрани тънки метални панели, тъй като ковкият материал по-добре изразява приключенските извивки на дизайна.
Автор: Кристина Камбарева
Свържете се с нас: info@te3s.org
Вижте още: