
“Те са по-големи от мебели, но не съвсем цялостно произведение на архитектурата. ” – казва Чен. “И често повече приличат на магически кутии.” Един от последните му проекти е бар във антрето на ергенски апартамент в квартал Челси на Манхатън, който е малко под 1000 кв. м.

“Не искахме да се чувстваш все едно се храниш на края на трамплин, стърчащ от края на бара.” – обяснява Чен. “Искахме да се усеща стабилна като маса, на която можеш да седнеш или да се облегнеш с цялата си тежест. “
Когато се приплъзне обратно, масата за хранене изчезва и прегръща вътрешния шкаф. “Това е магическата част.” – споделя Чен. “Не е ясно как всичко това работи. Изискаваше известни умения по инженерство и механика, за да се измисли плъзгащия механизъм.”
Той пригодил и модифицирал промишлен такъв, за да даде възможност на големия блок да се плъзне и застане стабилно на мястото си.
Едната страна на бара има рафтове за съхранение на чаши за вино, кран за бира и хладилник отдолу. Другата показва колекцията на собственика от ликьори в отделен шкаф, закрепен директно за стената и осветен с LED осветление, създавайки усещане за плаване във въздуха.
Повечето от хоризонталните повърхности са от Кориандър. Останалите са от бели лакирани MDF плоскости. Тъмното дърво е силно нашарен орех, избран като “намигване” към дървената ламперията от 1970 в ергенското жилище, обяснява Чен.
Десният шкаф е проектиран като двулицева част със стакло. Собственика може да обръща вратичката като показва ту бутилките, ту обекти на изкуство.
“Това е намигване към архитект Джио Понти “, твърди Чен, визирайки изрязаните прозорци в двулицевата вратичкав бял лак и фурнир. ” Изумителното на това е, че когато врата е от страната си, в която всичко е от дърво, то усещаното е напълно вазлично, отколкото ако е изцяло в бяло.”

Източник: www.houzz.com
Невена Трифонова/ nevena@te3s.org