Гунта Щьолцл и Баухаус

Гунта Щьолцл и революцията на жените в училището Баухаус

Училището Баухаус отваря врати през 1919 г. във Ваймар и бързо се превръща от обучителна институция в синоним на модернизма и напредничавия дух на своето време. 

Баухаус (Bauhaus) е висше училище по строителство и художествено конструиране, което се превръща в притегателен център за всички значими архитекти и дизайнери през първата половина на ХХ век. Художествената школа за визуално-пластични изкуства, дизайн и занаяти въплъщава в себе се модернистичните търсения на творци от различни направления в изкуството и ги съчетава по неподражаем начин.

В програмата на учебното заведение, неговият основател – архитекта Валтер Гропиус пише: „За ученик може да бъде записано всяко неопетнено лице без оглед на възрастта и пола, чиято дарба и образование се оценят от съвета на майсторите като достатъчни.“ 

Така Баухаус се превръща и в едно от първите висши училища в началото на ХХ век, които свободно приемат жени наравно с мъжете. Това е толкова революционна идея за времето си, че през първата година в Баухаус кандидатстват повече жени, отколкото мъже. През летния семестър на 1919 г. жените, обучавани в училището са 84 на брой, а мъжете – 79. 

Съветът на майсторите в Баухаус изпитва затруднения да се справи с големия наплив от девойки и Гропиус предлага да започне да се прави „строг подбор веднага след записването, особено по отношение на твърде големия брой представителки на женския пол“

Този подбор е означавал само едно – жените е трябвало да се насочват към по-характерна за тях сфера, а именно да се изпращат в тъкаческото ателие, което постепенно започва да се нарича „женския клас“.

Снимка: Уикипедия

Това обаче не спира дамите, желаещи да се обучават в Баухаус, напротив – близо 500 момичета се записват в училището през неговата дългогодишна история. Те завършват курсовете по керамика и текстил вместо да изучават архитектура и изобразително изкуство. Въпреки това повечето от тях създават забележителни творби. За съжаление, ученичките в Баухаус остават в сянката на своите колеги мъже и едва след години светът научава за тяхното творчество.

Дори и към ден днешен малко хора знаят имената на:

  • Алма Зийдхоф Бушер, която създава серии с детски играчки, изработени от прости геометрични форми и цветове, предлагащи многобройни възможности за различни комбинации. 
  • Мариане Бранд – индустриален дизайнер, чиито произведения са едни от емблемите на Баухаус. 
  • Ани Алберс, която създава едни от най-забележителните текстилни десени на ХХ век.
  • Гунта Щьолцл – жена, която предизвиква революция в модерния дизайн на текстила със своите тъкани.
  •  Луция Мохоли, станала известна със своите модернистични фотографии.

Тъкаческото ателие„женският клас“ на Баухаус

Въпреки всеобщата пренебрежителна нагласа, някои от ученичките възприемат разпределението в тъкачницата като добро стечение на обстоятелствата. Там цари свободолюбив дух, тъй като другите майстори не се намесват в работите на „женския клас“. Сред тях е Гунта Щьолцл, която през 1920 г. поема ръководството на „женския клас“. Нейната страст е текстила и умее да предава своя ентусиазъм и творческо вдъхновение и на своите студентки. През 1927 г. по настояване на ученичките си, тя става младша майсторка и ръководителка на тъкачницата. 

Снимка: Metalocus

До края на съществуването на Баухаус, Щьолцл остава единствената майсторка в училището и дори и само с този факт, тя оставя своето име в историята на модернизма.

Гунта Щьолцл (5 март 1897 г. – 22 април 1983 г.) 

Гунта Щьолцл е немска художничка текстилка, която има основна роля в развитието на тъкачната работилница в Баухаус. Като единствената жена преподавател в училището, тя е инициатор на огромна промяна в отдела по тъкане. Под нейно ръководство ателието преминава през производството на отделни декоративни произведения и се насочва към една по-висока цел – съвременния индустриален дизайн. Щьолцл прилага идеи от модерното изкуство към тъкането, експериментира със синтетични материали и подобрява много от техническите съоръжения на катедрата.

Нейната текстилна работа въплъщава в себе си отличителния стил на Баухаус и идеите на модернизма като цяло. 

“Африкански стол” колаборация между Марсел Брюер и Гунта Щьолцл, 1921. Снимка: Bauhause movement
Схема за текстил “Five choirs”, 1928. Снимка: Bauhaus Kooperation
Текстил “Five choirs” 1928. Снимка: Bauhaus Movement

Гунта Щьолцл учи декоративна живопис, стъклопис, керамика, история на изкуството и дизайн в Kunstgewerbeschule (училище за приложни изкуства) в Мюнхен от 1914 до 1916 г. По време на войната, тя работи като медицинска сестра към Червения кръст. През 1919 г., след като за кратко се записва отново в училището за приложни изкуства в Мюнхен, тя се присъединява към Баухаус като студентка. Става младши преподавател през 1927 г. Уволнена е по политически причини през 1931 г. – две години преди Баухаус да бъде затворен завинаги под натиска на нацистите. 

Когато Щьолцл започва работа, текстилният отдел е бил пренебрегвана част от училището Баухаус. Активните преподаватели по онова време не се интересуват от техническите аспекти на текстилното производство и го считат за “женска работа”. Скоро след постъпването си, Гунта Щьолцл става наставник на другите студентки и постепенно съдейства за увеличаване на съоръженията за тъкане и боядисване на текстил в училището. 

Тя бързо разработва забележителна учебна програма, която включва използването на ръчни станове, обучение по различни техники за тъкане и боядисване и уроци по математика и геометрия. Обучението се насочва към дизайна като се отдава превес на функционалността.

Текстил Гунта Щьолцл. Снимка: Bauhaus Movement

Гунта Щьолцл превръща ателието в свободно място за художествени експерименти и насърчава импровизацията в работата на студентите. Тя и нейните ученици, особено Ани Алберс, се интересуват от свойствата на различните тъкани и синтетичните влакна. Те тестват материалите по различни качества като цвят, текстура, структура, устойчивост на износване, гъвкавост, пречупване на светлината и звукопоглъщане. Щьолцл вярва, че предизвикателството на тъкането е да се създаде естетика, която да отговаря на свойствата на материала.

Тъкачеството и съдбата на жените в Баухаус

По времето на Баухаус тъкачеството се смята за художествен занаят, но в йерархията на изкуството и дизайна заема едно от последните места и доста често е пренебрегвано. 

Под ръководството на Гунта Щьолцл обаче, тъкачната работилница в Баухаус се превръща в един от най-успешните факултети. По ирония на съдбата тъкаческото ателие в продължение на много години е единственото, което носи приходи на училището и финансира доминираните от мъжете отдели – дизайна и архитектурата.

След закриването на Баухаус от нацистите през 1933 г. за много от възпитаниците на училището настават хаотични и дори трагични времена. 

Шест от ученичките в Баухаус са убити в концентрационни лагери, а една загива по време на бомбардировки. Някои от художничките успяват да емигрират: Гунта Щьолцл основава тъкачница в Швейцария, Ани Алберс преподава след 1933 г. в Black Mountain College в Северна Каролина, а Лоте Щам-Безе намира убежище в Холандия.

Историята на Баухаус и модернизма не би била същата без творчеството на всички тези жени, които са били безрезервно отдадени на изкуството в онези размирни години.

Автор: Кристина Камбарева

info@te3s.org

Вижте още:

Необятният творчески свят на дизайнерите-визионери: Чарлз и Рей Иймс

Leave a Comment

Your email address will not be published.