Ногучи-детска-площадка

10 детски площадки, проектирани от световноизвестни творци

Детските площадки, такива каквито ги познаваме днес, водят началото си от пясъчните градини на Германия от края на 19-ти век. Те са наподобявали днешните пясъчници. Едва през 40-те години на миналия век ландшафтните архитекти и дизайнери в цяла Европа започват да създават специални съоръжения, които са били предназначени за деца и са се наричали „приключенски площадки“. Тяхната роля е била да насърчават общуването и сътрудничеството между децата. Първите архитекти са имали желанието да утвърдят детските площадки като квартални центрове и да допринесат за физическото, емоционалното и когнитивното развитие на децата. Без съмнение, тази идея е актуална и днес!

Когато в градовете по света се появят нови комисии за изграждане на детски площадки, художниците започват да насочват вниманието си към тези пространства. Те се превръщат в отправна точка за подпомагане на творческото развитие и въображението у децата. 

От причудливата градина на Жан Дюбюфе в Холандия до „парка на чудовищата“ на Бенджамин Домингес в Южна Калифорния, тук ще ви представим 10 от най-иновативните и вдъхновяващи детски площадки, проектирани от художници.

1. Исаму Ногучи / Isamu Noguchi, Piedmont Park Playscape, 1976 г.

Исаму Ногучи с модел на детска площадка, Contonured Playground 1946

Японско-американският скулптор и дизайнер, известен със своите биоморфни скулптури, изработени от естествени материали, започва да проектира детски площадки още през далечната 1933 г. За съжаление, минават десетилетия преди поне един от проектите на Ногучи да бъде реализиран в Съединените щати.

Исаму Ногучи; скици за детската площадка, 1966-76
Площадката през 1976 г.

Художникът се сблъсква с редица от препятствия, вариращи от опасения за безопасността на играещите деца до началото на Втората световна война. През тези десетилетия, Ногучи продължава да усъвършенства визията си за пространства, които ще предизвикат творчески порив и ще насърчат децата да изследват природния свят. „Мисля за детските площадки като съвкупност от форми и функции. Те са прости, мистериозни и предизвикателни – по този начин образователни“, пише той през 1975 г. Неговият първи (и единствен) проект от този тип запълва пространство от 4,047 кв. метра в Парк Пиемонт в Атланта с цветни метални и бетонни конструкции, включително съоръжения за катерене, ниска кръгла могила и стъпаловидна кула.

Ногучи-детска-площадка
Източник снимка: BABYCCINO
Източник снимка: BABYCCINO
Източник снимка: BABYCCINO
Източник снимка: BABYCCINO
Източник снимка: BABYCCINO

2. Егон Молер-Нилсен, Туфсен, 1959 г. Хумлегорден, Остермалм, Стокхолм

Снимки: източник

Тази работа на датския скулптор Молер-Нилсен е проектирана за парк в Стокхолм като част от инициатива за подобряване на качеството на живот в бързо развиващия се град. Нейната биоморфна структура с различни пробиви и изпъкналости е била революционна за времето си с уникалния си подход към изкуството и концепцията за игра в публичното пространство. Работата на Молер-Нилсен подпомага обмена между Европа, Съединените щати и Япония във връзка с положителния ефект на детските площадки върху градските деца и семейства.

Снимка: източник

3. Пабло Пикасо, (Без заглавие), 1967 г., Ричард Дейли Плаза, Чикаго

Снимка: Brian Woychuk – Flickr

Тази 162-тонна скулптура на Пикасо на площада Ричард Дейли в центъра на Чикаго, първоначално е била експонирана като произведение на изкуството в публичното пространство. Когато децата започнали да се катерят (и дори да карат скейтборд) по стоманената рампа в основата й, скулптурната композиция бързо се превръща в импровизирана детска площадка. Днес произведението е знаково за Чикаго и е любимо на цели поколения жители на града, въпреки че първоначално кубистичното творение на Пикасо е било презирано заради “неестетичния си облик”. Така тази скулптура проправя пътя на нова вълна в публично изкуство за творци като Александър Калдер, Марк Шагал и Клаес Олденбург.

4. Бенджамин Домингес, парк Ла Лагуна, 1965 г. Сан Габриел, Калифорния

Снимка: Friends of La Laguna

Тази пълна с причудливи същества детска площадка е разположена в предградие на Лос Анджелис и е едно от малкото останали творения на мексиканския художник Бенджамин Домингес, който завършва проекта на преклонната 70-годишна възраст. 14-те морски създания – включително зелен октопод, розов кит и двуглава змия — са били избрани заради техните гладки, криволичещи форми, които лесно биха могли да бъдат преведени в безопасни структури, подходящи за игра. „Паркът на чудовищата“, както е станал известен, е толкова ценен от местните жители, че те протестират и се обявяват против планираното му събаряне през 2006 г.

5. Ники де Сен Фал, Golem, 1972 г. Rabinowitz Garden, Kiryat hayovel, Йерусалим

Снимка: Gila Brand

Градските власти първоначално отхвърлят Golem – фантастичен дизайн на детска площадка от френския поп артист Ники де Сен Фал, обявявайки го за твърде плашещ за децата. „Страшните неща са добри, защото помагат на децата да преодолеят страховете си“, възразява художникът, цитирайки теорията на фройдисткия психолог Бруно Бетелхайм, че приказките подготвят децата да преодолеят най-ранните си екзистенциални кризи. Наричано от местните жители „чудовището“, съоръжението представлява открояваща се черно-бяла структура, включваща три червени езика, плъзгащи се в пясъчник и прилежаща пещера.

6. Жан Дюбюфе, Jardin d’émail, 1974 г. Музей Крьолер-Мюлер, Оттерло, Холандия

Снимка: Flickr – Johan Bolhui
Снимка: Flickr – Johan Bolhui

Подобно на повечето от монументалните си обществени скулптури, Дюбюфе създава Jardin d’émail, без да има предвид конкретно място. В крайна сметка тя е разположена в нидерландската градина на скулптурите Kröller-Müller, а нейният черно-бял дизайн е игрив контраст със зелената природна среда. Причудливият пейзаж предлага бягство от реалността, а по думите на френския художник това е „изкуствена градина в среда от истински дървета и истински тревни площи“. Творбата е едновременно скулптура, триизмерна картина и предоставя невероятната възможност да се изследва работата на емблематичния художник “на живо”.

7. Пиер Секели / Pierre Székely, La Dame du Lac, 1975 г. Еври, Куркурон, Франция

Планината ще дойде при вас“, казва Секели през 1975 г., по повод проект, който той е планирал за новото градско развитие на Еври, предградие на Париж. Кметът възлага на унгарския скулптор да създаде стена за катерене, първата по рода си във Франция, вдъхновена от прочутите камъни на Фонтенбло. Лесно достъпна от търговския център на града, получената структура е вдъхновена от платноходките, носещи се във водите на съседното езеро. Проектът има за цел да пренесе в градска среда тръпката от планинското катерене.

8. Антъни Каро, Playful Promenade, 1996 г. Скулптурен парк Йоркшир, Западен Йоркшир, Англия

Снимка: Flickr

Разположен в живописния Йоркширски скулптурен парк на Уест Бретън, тази „игрива алея“, дело на скулптора Каро е идеалното място за игра на криеница. Стоманената скулптура от пет части, боядисана в приглушено сиво-зелено, първоначално е била поръчана за голяма изложба в градината Тюйлери в Париж. Извисяващите се геометрични структури, всяка от които представлява уникална комбинация от полукръгове, арки и цилиндрични форми, приканват минувачите от всички възрасти да се впуснат в игра и да изследват активно съоръжението.

9. Боб Касили, City Museum, 1997 г. Washington Avenue Loft District, St. Louis

Снимка: източник

Отчасти детска площадка, отчасти фитнес зала в джунглата, отчасти проект за рециклиране – Градският музей на Боб Касили не се поддава на лесна категоризация. Разположен в бивша международна обувна компания с площ от 55,741 квадратни метра, пространството разполага с 10-етажна пързалка, два самолета и виенско колело от 1940 г., разположено на покрива. Въпреки че Касили почина през 2011 г., група от около 20 художници, нарекли себе си „Cassilly Crew“ продължават да се занимават с пространството като го пази, поддържа и обновява. Последните допълнения включват къща на дърво и мрежа от подземни тунели.

10. Робърт Морис, Bodymotionspacesthings, 1971/2009 г. Тейт Модърн, Лондон

Снимки: източник

Когато дебютира през 1971 г., Bodymotionspacesthings на Морис отбеляза паметен момент в историята на художествената галерия. За първи път, Тейт Модърн моли посетителите да си взаимодействат физически с произведение, разположено в нейните зали. Около 1500 възторжени посетители от всички възрасти се качват на люлеещи се триони и вървят по опънати въжета, но забавлението им е краткотрайно. Огромният интерес на обществеността и невъзможността на музейните служители да се справят с екзалтираната тълпа, принуждава галерията да затвори инсталацията едва четири дни след отварянето й. Един празничен уикенд през 2009 г., къщата за игра на Морис бе пресъздадена в зала на Tate Modern за още един мимолетен четиридневен игрови маратон.

Източник: Artsy

Вижте още:

Как да обзаведем Монтесори спалня за бебе

Детската стая – оазис на въображението

Leave a Comment

Your email address will not be published.