кино

Интериорен кинопреглед (1913-2013)

Ако гледате на обзавеждането в хола си, като на сценографията, съпътстваща собствения ви живот, тогава със сигурност ще проявите интерес към следния списък от филми.

Началото на XXв.

стиловете, които властват са: все още Ар  Нуво – пищен в детайлите,  малко асиметричен и с лек японски привкус, и неговият по-геометричен и вече индустриализиран наследник – Ар  Деко.

Фантомас 1913-14г

Френски, криминален, ням сериал, от 5 серии, режисьор Луи Фейад, дизайнер на продукцията Робер-Жул Гарние.

Действието се развива в Париж във време, в което Ар Нуво вече е достигнал своя връх. „Красотата трябва да присъства във всеки аспект от човешкия живот, дори в простите предмети от бита“.

Метрополис 1927 г.

Пионер в научна фантастика, представител на немския експресионизъм, режисьор Фриц Ланг, сценография: Ото Хунте и Ерих Кетелхут.

20-те години индустриализацията  вече е факт и оказва силно влияние върху дизайна, орнаменти те са все тъй много, но с някак по-„модерен“ вид . Самият режисьор признава, че е бил силно повлиян от нюйоркските небостъргачи и стила Ар Деко. Филмът, от своя страна, се превръща в емблема и е източник на вдъхновение за поколения напред.

Our dancing daughters 1928г.

Американски, драма, ням филм,част от поредица, режисьор Хари Беумонт, сценография Седрик Гибънс, в главната роля Джоан Крофорд.

Филм, в който танците, музиката, дрехите и интериорът изграждат цялостна представа за модата и духа на своето време.

След Втората Световна война

Стилът на модернизма вече е набрал скорост и е успял да навлезе дори в киното. Както  всяко начало, и неговото е изпълнено с чисти до наивност идеали и страстно желание да преобърне статуквото.

Изворът 1949г.(САЩ)

екранизация по едноименната книга на Айн Ранд, режисьор – Кинг Видор, арт директор – Едуард Карер.

Интересно е, че за прототип на главния герой се смята самият Франк Лойд Райд и дори е била отправена покана към него да вземе участие в дизайна на филма. Той отхвърлил предложението и в крайна сметка представените сгради  са по-близо до Интернационалния стил. Това силно се разминава с идеята на Ранд, която пишейки книгата си визира Американския модернизъм от 20-те години. В крайна сметка, тя определя сградите показани във филма като „притеснително лоши“.

Mon oncle(Моят Чичо) 1958г.

Френско-италианска  комедия , режисьор – Жак Тати, сценография – Хенри Шмит.

В този филм къщата изпълнява главна роля. Целия сюжет се върти около крайностите, в които „модерния“ човек има склонност да изпада. Основното средство, използвано да се илюстрира абсурдността на ситуацията, е интериорният дизайн.

Уви, „най-доброто“ в дизайна, не винаги е най-добрият избор.

Север – северозапад 1959г. (САЩ)

Шпионски трилър, режисьор Алфред Хичкок, сценография Хрнри Грейс, Франк Маккелви.

Архитектурата и дизайна във филма, отново, са вдъхновени от Франк Лойд Райд, който е най-популярния архитект в Америка по това време.

Le mépris (Contempt/ Презрение) 1963г.

Френско-италианска копродукция режисирана от Жан-Люк Годар.  Участват: Бриджит Бардо, Мишел Пиколи, Джак Пеланс и Феиц Ланг – като Фриц Ланг( Метрополис 1927г.)

Огромни прозорци, изчистени линии, акцент в цветовете – перфектна обстановка за разпадащ се брак.

Постмодернизъм, поп арт

След цялата праволинейност и сдържаност в модернизма, на човек му се приисква да избухне с нещо по-така

Портокал с часовников механизъм 1971г.

Английски, криминален, драма, фантастика, режисьор Стенли Кубрик, дизайн на продукцията – Джон Бари.

Това е филм, който определено поставя под въпрос цялата идея за норма и „обществено приемливо“. В  дизайна това е съчетаване на всевъзможни цветове и форми.

В борбата срещу скуката са позволени всички средства!

Синьо кадифе 1986г.

Американски трилър/криминален, филм ноар, режисьор Дейвид  Линч, дизайнер на продукцията Патриша Норис.

Големият Лебовски 1998г. (САЩ)

Комедия,  написан и режисиран от братя Коен, дизайнер на продукцията Рик Хайнрихс.

Ако сте се чудили къде са заснети кадрите от къщата на Джаки Трийхорн, това е в резиденция Голдщайн, проектирана от Джон Лоутнър през 1963г. в Холивуд Хилс.

Боен Клуб 1999г. (САЩ)

Режисьор Дейвид Финчър, по едноименната книга на Чък Паланюк, дизайнер на продукцията Алекс Макдауъл.

Този филм намери място в нашия списък, предимно заради личните ми пристрастия и репликата: „What kind of dining set defines me as a person?“(Кой сервиз за хранене ме определя като личност). Въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори…

Анжел-А 2005 (Франция)

Комедия, драма, фентази… режисьор Люк Бесон, дизайнер на продукцията Жак Буфноар.

Един малък трик  – колкото и да е добър един дизайн, винаги изглежда по-добре, ако му добавим красива, дългокрака датчанка(Рие Расмусен).

Хромофобия 2005г. (Великобритания)

Драма, режисьор Марта Файнс, дизайнер на продукцията Тони Бъроу.

Също както във филма на Жак Тати – Mon Oncle( Моят Чичо), откриваме „изненадващо“, че представите на едно дете за щастливо детство и свръх дизайнерския интериор, се самоизключват до голяма степен.

Дедектив (Sleuth) 2007г. (САЩ/Великобитания)

Трилър, режисьор Кенет Брана, дизайнер на продукцията Тим Харви, участват Джъд Лоу и Майкал Кейн, по едноименната пиеса на Харолд Пинтер.

Прекършени прегръдки 2009г. (Испания)

Романтичен трилър, режисьор Педро Алмодовар, дизайнер на продукцията Антон Гомез.

Самотен мъж 2009г. (САЩ)

Режисьор Том Форд, по едноименния роман на Кристофър Ишъруд, дизайнер на продукцията Дан Бишъп.

Къщата на главния герой е дело на Джон Лоутнър, известна е като Резиденция Шафер и е построена 1949г. В целия филм се улавя дизайнерския поглед на Том Форд,който се е спрял на екипа работещ и по „Момчетата от Медисън авеню”(Mad men).

Писател в сянка 2010г.

Копродукция Франция-Германия-Великобритания, политически трилър, режосьор Роман Полански, дизайнер на продукцията Албрехт Конрад

Действието се развива в страхотна къща на плажа в Мартас Вайнярд,  Масачусдетс, чийто интериор е дело на Валтер Кнол.

Източник: http://www.home-designing.com/2012/02/the-ghost-writer-movie-house

Погледът на любовта 2013г. ( Великобритания/САЩ)

Биографичен, комедия, драма, режисьор Майкъл Уинтърботъм,  дизайнер на продукцията Жаклин Ейбрамс.

Източници:  http://en.wikipedia.org; http://www.imdb.com/

Автор: Р.К. / radost@te3s.org

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *