One Design Week 2014 или за номадството от дизайнерска гледна точка

DSCN0092  Не знам за вас, но нашият скромен колектив, чуе ли за някой по-интересен форум или конференция и веднага гледа да го посети. Миналата седмица в Пловдив се проведе One Design Week 14 и имаше много какво да се види, но тук ще се спрем само върху форумът към програмата.

Той се състоеше от девет лекции, разделени в три серии по три. Лекторите бяха много добре подбрани и след всяка лекции оставаш с впечатлението, че няма как следващата да бъде по-интересна, но тя все пак успяваше.

Първата част започна с Juliet Kinchin, която е  куратор в Департамента за дизайн и архитектура на MoMA. Тя има редица публикации за историята на дизайна и декоративните изкуства от XIX и XX в. като нейна слабост е дизайна от периода на модернизма. Juliet е специалист в творчеството на шотландския архитект Чарлз Макинтош и обича да пише за централноевропейския модернизъм между двете световни войни. Тя разгледа номадството от две основни гледни точки. Тази на принудителното преселение заради войни, бедствия, икономически причини и доброволното такова, предизвикано основно от желанието за пътуване. Като един чудесен куратор, примерите които показа, бяха великолепно подбрани и много интересни. Най-голямо впечатление ми направи, обаче, примерите на дизайнерски решения създадени за проблемите на бездомниците като проекта paraSITE на  Michael Rakoxitz от 1997 год. Друг интересен проект беше този на John Power, Jaktogo от 2010, който се въртеше около идеята да пренесеш възможно най-много багаж с дрехите си, за да избегнеш ограниченията на летищата за тежестта на багажа.

Следваха Type Together, които са студио за шрифтове, основано през 2006 г. от родената в Прага Veronika Burian и от аржентинеца José Scaglione. Запознават се в английския University of Reading, докато завършват магистратура по типография. Както често се случва, двамата установяват още в университета, че отлично работят заедно, при това особено успешно върху висококачествени шрифтове. Оттогава до днес те упорито равиват визуалната култура на писане, за което разказаха и в лекцията си в рамките на ОNE DESIGN WEEK 14. Тяхната лекция беше много забавна и интересна дори за непрофесионалисти като нас. Впечатление направи желанието им да специализират всеки шрифт за различна употреба – заглавия, листовки, литература, списания. Те не вярват в „неутралитета“ на шрифтовете и това ги прави толкова успешни. Показаха и как само една цифра „2“ може да послужи за вдъхновение за цял шрифт. Освен това са пример за съвременен номад, защото живеят единия в Испания, другия в Аржентина, а работят съвместно за изработване на шрифтове по целия свят.

Продължихме със Sven Ehmann, който е творчески директор на берлинското издателство Gestalten, специализирано в книги за съвременна визуална култура. Не си мислете, че Ehmann просто подбира шрифтовете и цветовете. Неговата роля е да изгражда цялостната концепция на издателската програма, покриваща сфери от изкуство, архитектура и фотография до поп култура и музика. Работата му е да усети какво е интересно и „модерно“ и да създаде цяла книга около него. Понякога това може да е на ръба на абсурда като примера за „normcore“, където модата е в това да бъдеш абсолютно нормален и неотличаващ се. Все пак нали сте чували израза „ти си уникален, точно както всички останали“.

 След кратка почивка за обяд нямахме търпение да се върнем за следваща доза лекции. Съвсем тематично започнахме с Honey & Bunny, които са австрийска компания, която става известна с пърформансите и лекциите си на тема food design. Зад марката стоят Sonja Stummerer и Martin Hablesreiter, които въпреки че са дипломирани архитекти, се увличат от гастрономия, културна история и хранителен маркетинг и в крайна сметка вече десет години правят повече дизайн с храна вместо сгради. Няма как да опиша тяхната щура, цветна и весела лекция. Те поставиха под въпрос всеки един аспект от храненето. От приборите, които ползваме, през мебелите до дрехите. Може би най-шокиращата информация, която споделиха, е че в големите магазини се използва спрей, направен от коса върху, питките и кифличките, за да се постигне този неустоим мирис на прясно изпечени тестени изделия.

 Продължихме с Artecnica , която е компания за продуктов дизайн, базирана в Лос Анджелис. Зад марката стоят италианеца Enrico Bressan и родената в Иран Tahmineh Javanbakht, както и редица успешни колаборации с дизайнери като Tord Boontje, Hella Jongerius и братята Fernando и Humberto Campana. Artecnica работи в популярната напоследък тенденция за отговорен към околната среда дизайн. Продуктите на марката често се правят от рециклирани материали и се опаковат в лесни за превозване плоски пакети, които имат малък въглероден отпечатък. В портфолиото на студиото има специална раздел Design with Conscience®, където са представени ръчно изработени продукти, резултат от работата на Artecnica със занаятчийски общества в развиващи се страни.

 Теодор Ушев е българският аниматор, който влезе във всички вестникарски заглавия с мрачната приказка за войната Gloria Victoria. През 2013 г. късометражният филм попадна във финалната селекция на Американската филмова академия за “Оскар” за късометражен филм. Теодор Ушев е роден в Кюстендил, но от 10 години живее и работи в Канада. Именно Националният филмов борд на Канада продуцира супер успешната му анимация Gloria Victoria. Познаваме Ушев и от клипа “Демони” на българската инди група „Котарашки & The Rain Dogs“, който той продуцира. Освен аниматор, Теодор Ушев е и визуален артист, прави инсталации, преподава и провежда уъркшопи и майсторски класове в повече от 20 университета и фестивали по света. Той показа виждането си за смесването на стиловете и заемките от един и прилагането им в друг. На лекцията прожектира и последният си проект – късометражен анимационен филм направен със собствената му кръв.

Програмата продължи с Catalogtree, които са  холандско дизайн студио, основано от Daniel Gross и Joris Maltha през 2001 година. Catalogtree обичат информационни изображения, вярват в самоорганизацията на дизайн съдържанието и в контролираната липса на контрол. Daniel Gross и Joris Maltha работят заедно още от 1999, когато са състуденти във Werkplaats Typographie. Още тогава пробват да компресират огромно по обем съдържание в изключително ясен дизайн продукт. На пръв поглед работата на Catalogtree е лишена от емоция, но холандците твърдят, че провокират зрителите да изпитват емоция именно чрез събирането на много числа и образи на малко място. Те вярват в технологиите и ги използават по най – добрия начин: за създаването на емблематичните си инфографики. Впечатление направи проекта им за силата на думите използвани от политиците и медиите – UNSPEAK.

 Studio Swine са Azusa Murakami и Alexander Groves, които са завършили  Royal College of Arts, обичат стари предмети и материали и от няколко години експериментират с продуктов дизайн, корпоративна идентичност и даже интериори. Те живеят на различни места по света и работят от куфарите си. За Azusa и Alexander Reduce, Reuse, Recycle не е изтъркана от употреба куха фраза. Те могат да направят мебели и интериори буквално от всичко – от останали парчета паркет от близкото училище през парчета пластмаса, уловени с рибарски мрежи в океана, до… човешка коса.

Hair Highway from Studio Swine on Vimeo.

 Jessica Walsh е млада, красива и арт директор в нюйоркското дизайн студио Sagmeister & Walsh. Освен работата си там, обикновено тя движи и няколко лични проекта като завършилият в края на 2013 г. 40 Days of Dating. Jessica е мултидисциплинарен дизайнер и прави всичко – от големи рекламни кампании до илюстрации и постери в метрото. Jessica Walsh е родена в малко градче до Ню Йорк в предприемаческо семейство. Веднага след гимназия тя си събира нещата и се премества в големия град. И тъй като винаги се е възхищавала от работата на Stephen Sagmeister, един ден просто почуква на вратата му и след 5 минути вече работи там. Двамата се сработват толкова добре, че не след дълго правят партньорство, а фирмата се прекръства на Sagmeister & Walsh. Тя ни зарази с ентусиазма си и философията й, че ако нещо те плаши, това е достатъчна причина да го направиш. В крайна сметка „if not now … when?“.

Източник: www.edno.bg

Снимки и текст: Невена Трифонова/ nevena@te3s.org

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s